Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето,
и такива, по-дълги от вечност,
разпилени, неоценени
или скътани тайно в сърцето.
Има мигове на раздяла,
има мигове, носещи рани,
но във миг, ако прошка сме дали,
светлината със нас ще остане.
Има мгове недочакани
и такива, дошли без да питат.
Протегни със надежда ръката си -
мигом вяра към теб ще политне!
© Мария Вергова Всички права запазени