Мигове в нощта
Загърна ме във мигом мрака
и моята душа заплака,
че тъй отиде си денят...
Избяга и от мен сънят.
И аз изпуснах тази прелест
да видя пурпурния залез.
И непоносимата тъга
потъна в моята снага.
Лиших се аз от много срещи
и стари непотребни вещи.
Посърна моят календар,
като отказан божи дар.
Замлъкна в мен любовна струна,
но с лъч ме месецът целуна.
И чак сега съзрях в нощта,
че свети пламък от свещта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
