Мигове в нощта

Mar 27, 2019, 8:38 AM

Poetry

304 0 2

Загърна ме във мигом мрака

и моята душа заплака,

че тъй отиде си денят...

Избяга и от мен сънят.

И аз изпуснах тази прелест

да видя пурпурния залез.

И непоносимата тъга

потъна в моята снага.

Лиших се аз от много срещи

и стари непотребни вещи.

Посърна моят календар,

като отказан божи дар.

Замлъкна в мен любовна струна,

но с лъч ме месецът целуна.

И чак сега съзрях в нощта,

че свети пламък от свещта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.