Загърна ме във мигом мрака
и моята душа заплака,
че тъй отиде си денят...
Избяга и от мен сънят.
И аз изпуснах тази прелест
да видя пурпурния залез.
И непоносимата тъга
потъна в моята снага.
Лиших се аз от много срещи
и стари непотребни вещи.
Посърна моят календар,
като отказан божи дар.
Замлъкна в мен любовна струна,
но с лъч ме месецът целуна.
И чак сега съзрях в нощта,
че свети пламък от свещта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
