Мигът
Мигът
Събуди се денят,
с надеждата притихнала.
В тези времена на самота
се криеше забулена тъгата.
В залутания свят,
от обичта отвикнал,
гледаха виновно хора - без вина.
Тълпяха се и мигове - забравени -
поглед любим, приятелска ръка...
Като подгонена сърна,
избяга радостта,
отиде при мечтата - непоканена.
Мълчеше спомен - уморен.
А може би и мен, все още, в тишината,
ме чакаше един пропуснат миг от вечерта.
Мигът -
загадъчният тайник на съдбата
или прашинката от вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
