Мигът

21.09.2013 г., 17:40 ч.

Поезия » Друга

600 0 10

Мигът
Събуди се денят,
с надеждата притихнала.
В тези времена на самота
се криеше забулена тъгата.
В залутания свят,
от обичта отвикнал,
гледаха виновно хора - без вина.
Тълпяха се и мигове - забравени -
поглед любим, приятелска ръка...
Като подгонена сърна,
избяга радостта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мигът

Искате да прочетете повече?

Предложения