Wali (Виолета Томова)
280 1156
21.09.2013 г., 17:40 ч.

Мигът 

  Поезия » Друга
541 0 10

 

 

                             Мигът

 

             Събуди се денят,

                 с надеждата притихнала.

             В тези времена на самота

                 се криеше забулена тъгата.

              В залутания свят,

                      от обичта отвикнал,

              гледаха виновно хора - без вина.

                   Тълпяха се и мигове - забравени -

              поглед любим, приятелска ръка...

                    Като подгонена сърна,

               избяга радостта,

                      отиде при мечтата - непоканена.

              Мълчеше спомен - уморен.

                     А може би и мен, все още, в тишината,

              ме чакаше един пропуснат миг от вечерта.

                              Мигът -

                загадъчният тайник на съдбата

                    или прашинката от вечността.

    

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??