20.09.2020 г., 15:19

Мигът

806 9 11

       

 

         "Аз съм влюбен в любовта и любовта е

         влюбена в мен. Тялото ми е влюбен в 

         душата, а душата е влюбен в тялото ми.

         Разтварям обятия за любовта и любовта

         ме прегръща като изгора."

           (из: "За любовта, божествена и земна" – Руми)

 

                            ***

Вълшебният миг е... и в тебе се взирам,

Очите затварям и бавно замирам...

Сънува прехласнат, под звездна вселена,

Всевишният Аз, на земята зелена!

 

И ето ни двама, в единно сме цяло,

обичаш ти мене, аз –твоето тяло;

богиня Венера изпада в забрава,

с безсмъртна любов ни тя щедро дарява!

 

Душевната обич за първи път чута.

Поспри се, о, миг, ти, поне за минута.

От чашата твоя до дъно да пия...

и нека, аз нека ,дано се опия...

 

Мигът е за кратко!... И ето, че свършва...

 

(откъс)

 

("Повеите на любовта" – 2 книга, 

цикъл: "Полъх от Рила")

 

Свързани произведения: " Любов Фантазия",

"Ти знаеш ли", "Любовни откровения".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Антоан! Любовта, наистина е неуловима и нейните стъпки са непредсказуеми. Разбрах смисъла на коментара ти. Любовта към тялото и любовта към душата. Колкото и силна да е любовта към тялото след време изчезва, ако човек не обикне обекта на любовта на духовно ниво. Любовта иска свобода. Ревността я погубва. Насила човек да накара никого да го обича. Дори и магия за любов да направи, след време тя има трагични последици. Хубав и ведър ден!
  • Благодаря за коментара, Мария! Хубава вечер ти желая!
  • Харесах! Осъществена любов!
  • Благодаря на Мариана, Георги, и Георги Коновски за коментарите и на добавилите в "любими" . На всички желая здраве и хубава и спокойна вечер!
  • Хубаво.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...