Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
16.06.2022 г., 23:37 ч.  

Мигът 

  Поезия
197 0 4

И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.


И някак бавно времето умира,
а заедно със него мисли и мечти.
Притичва бегло, формите ни слива.
Животът непреклонно си лети.


Изчезва бавно този миг различен,
а някъде с него клетки и души.
И ето новият се ражда драматичен
разплитащ възли и съдби.


Къде си, и от утре кой ще бъдеш?
След мирен сън ще срещнеш ли зората?
Понякога не спираш да се чудиш
с промяната внезапна на нещата.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??