Мигът
И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира,
а заедно със него мисли и мечти.
Притичва бегло, формите ни слива.
Животът непреклонно си лети.
Изчезва бавно този миг различен,
а някъде с него клетки и души.
И ето новият се ражда драматичен
разплитащ възли и съдби.
Къде си, и от утре кой ще бъдеш?
След мирен сън ще срещнеш ли зората?
Понякога не спираш да се чудиш
с промяната внезапна на нещата.
© Валя Сотирова All rights reserved.
