Мигът на славата
Очакват те... тълпа от луди фенове,
прегракнали да викат твойто име...
Навън е странна тишина... студено е...
А в залата - температури взривни...
еуфорично странно омагьосване,
опиянени следват всяка твоя дума,
ръцете им жадуват за докосване,
и с всеки жест избухват до безумие...
Звукът – пронизващ всяка клетка в тялото,
диктуващият ритъм във сърцето,
треперещата сцена, подлудяващо,
крещящите момичета, момчета...
Те ли от тебе или ти от тях увлечен,
От ритъма на струни и китари,
Жадуваш този миг да бъде вечен –
Ти – техен идол, сцената – олтара.
Акорд последен... съскащи чинели...
от струните – последен виещ стон...
лъчите цветни своя бяг са спрели...
замлъкнал уморено микрофон...
остатъци от наелектризираност...
от фойерверки... от мъглата синя...
угасващи искри от екзалтираност...
и... сцената – превърната в пустиня...
Мигът блестящ на славата – отмина...
Боляща тишина...
И самота...
07.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
6
