19.07.2011 г., 21:16

Микрокосмос

636 0 1

Две съдби – и земни, и космически –

плюс и минус – с тебе се привличаме:

 

и метафизични, и физически

същности, които се обичат!

 

С теб делим на земетръса силата,

утолена, но неукротена;

 

със любов вулкан опитомили сме –

огнена, най-чувствена вселена!

 

Ти и аз – секундите от времето,

нажежени до полуда атоми,

 

енергийни две полета, слели се

в точка от пространство необятно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...