Две съдби – и земни, и космически –
плюс и минус – с тебе се привличаме:
и метафизични, и физически
същности, които се обичат!
С теб делим на земетръса силата,
утолена, но неукротена;
със любов вулкан опитомили сме –
огнена, най-чувствена вселена!
Ти и аз – секундите от времето,
нажежени до полуда атоми,
енергийни две полета, слели се
в точка от пространство необятно!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
