Mил стар рефрен
Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга,
или пък радост светла безметежно,
една несподелена, тръпна нежност,
любов – забравена сега.
По петолинията тъжно,
увисват ноти – неизпяти.
— "Къде е, питат те гласа ти?"
В небе – смалено, до окръжност,
за неми птици песен прати,
мил стар рефрен за любовта ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
