Милата старица
май 2013 Румяна Славова
Самотна сива къщичка,
в бурени потънала,
чак накрай селото...
Там,под старата И стряха
вече никой се не връща!
Изгърбена старица
наднича през прозорчето -
от месеци не е излизала
слънчице да види
и въздух да подиша!
Тежка болест я мореше,
но пò тежеше самотата...
Като че целият забързан свят
забравил беше
за милата старица!
Скъпият ù дядо
спомина се отдавна,
от старостта покрусен.
Заедно посрещаха неволи,
но щастлив живот
си поживяха.
Любов голяма
между тях гореше!
Синчетата заминаха в чужбина,
късмета да си дирят.
За майчината ласка,
май вече,не си спомнят...
А трудила се бе,
като мравка, неуморно -
да не липсва нищо!
На полето
от зори до мрак,
във пек -
да жъне класовете!
Да чисти, готви,
бели хлябове да меси...
Кожата И загрубя,
костите И се превиха!
Бе пожънала и младостта
заедно със класовете...
Сега,щом я видеха деца,
сочеха уплашено:
"Тичайте! Това е Баба Яга!"
От тези думи
болеше я сърцето!
Искаше да ги погали,
приказка да им разкаже,
но бягаха от нея!
Кой ръка да И протегне,
вода да И налее,
топли думи да прошепне?
От малкото прозорче само
кротко гледаше света
и редеше слова към небето!
Ех,по-добре бе
Господ вече да я прибере...
И тъй, последната молитва
женицата прошепна.
Покри се
с'завивката окъсана.
Стисна кръстчето!
Трепереха ръцете...
И чудно -
нищичко не я болеше!
Май бе помогнала
святата молитва!
Сетне тихичко заспа,
смирена,
с усмивка върху устни!
И вече,
милата старица,
никога не се събуди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славова Всички права запазени
