Миличък, кажи ми...
(към "Миличък, не ми разрешавай")
В пеперуденото-мораво
мое заспиване,
миличък, пак пожелавам те!
Взела сърцето ти - неразумна съм,
дива, яростна, истинска.
С косите ми още по-дълги и дъхави
обвивам те като самодива.
Налей ми виното... бавно,
за да те гледам, как ме желаеш.
Нека отпия и целувай ме дълго,
като за последно - целувай ме!
Ти ме научи,
чрез тебе да сричам как да обичам.
И все така не... пораствам
в своето искане да те имам.
Всички влакове
при мене пристигат.
Лятото вика ни...!
Миличък, кажи ми,
че все още началото чака ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
хубаво е
