Миличък, кажи ми...
(към "Миличък, не ми разрешавай")
В пеперуденото-мораво
мое заспиване,
миличък, пак пожелавам те!
Взела сърцето ти - неразумна съм,
дива, яростна, истинска.
С косите ми още по-дълги и дъхави
обвивам те като самодива.
Налей ми виното... бавно,
за да те гледам, как ме желаеш.
Нека отпия и целувай ме дълго,
като за последно - целувай ме!
Ти ме научи,
чрез тебе да сричам как да обичам.
И все така не... пораствам
в своето искане да те имам.
Всички влакове
при мене пристигат.
Лятото вика ни...!
Миличък, кажи ми,
че все още началото чака ни!
© Женина Богданова All rights reserved.
хубаво е
