Милост
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек,
опитал милостта да поругае:
„На онзи беден селянин, съсед,
ще дам пари без лихва, само заем.”
Зарадвал се беднякът и решил:
-Ще купя малка нива със парите.
На „милостивият” човек благодарил:
-Дано да бъдат по-щастливи дните!
След време, богаташът се замислил:
„Какво ме топли тази добрина!?”
Той лихвата решил да си поиска
и, ей го, пред бедняшката врата.
-Но, аз току засял съм семената,
почакай ме поне до пролетта,
едва изхранвам себе си, децата,
смили се пред сиротната душа!
Историята аз ще спра до тука,
той, бедният, бил беден до смъртта.
От случката извадил си поука,
но в себе си запазил милостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
