Милост
по Пейо Яворов
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх.
Събуди се горняк - и ето -
немилостиво сред полето
вихър тъмен забушува,
сбра и там мъгли навъсени,
где лъч небесен облаци целува.
Тъмна буря зла - заваля
в душна юлска мараня,
с едри капчици усили
бликнала с внезапна мощ.
Глъхне екот през баири.
Помири душа ми цяла,
от зарана псе бесняло.
Споменът от вечер лятна
върна в нова сянка нощ,
Тя за мен е благодатна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
