Милост
Шуми ми в ушите-
стириопора на всички мисли.
Без надежда,
но и без достатъчно отчаяние,
Заклещена съм в ада-
на собственото си ридание.
Нито при своите, нито при чуждите.
Шушки в небето,
отиват си своите...
В кръговрата от лудост,
обяснявам се с езика на глухонемите,
Викам с гласа на русалка ,
танцувам под електрическа палка.
И да, нещо ненормално има в стиховете ми.
Болката не е нормална.
Пусни ми още ток,
да понасям мога безкрайно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатин Роксан Всички права запазени
