Мими и охлювчетата
Вънка цяла нощ валяло,
после слънцето огряло,
а след детската градина
Мимето се заиграло.
Рови Мими сред тревата
и събира във торбата
охлювчета със ръчички –
и големи, и мънички.
След това бегом при мама
с охлювчетата засмяна,
кърши малките си пръсти:
„Искам всичките за вкъщи!”
„Тези охлювчета, Мими,
ходят също на градина.
А след нея в свойта къща
всяко охлювче се връща” –
тихо казала ù мама.
Ала Мимето не спряла,
тропнала сърдито с крак
„Нищо не разбираш пак!
Как бегом, та те едва
пъплят в мократа трева!
Виж, полекичка пълзят
с къщичките си на гръб.”
Майка ù не се предава
и на Мими обяснява:
"Охлювчетата са сладки,
ала също имат татко
и при майките си също
след игрите се завръщат.
Хайде, изсипи торбата
с охлювите на земята!
Я си представи, че аз
чакам да се върнеш в нас,
а пък някой те е взел
и далеч те е завел.
Мимето обича мама –
плъзва се сълза голяма
от красивите очета
и подсмърча му нослето:
„Мамо, тате, вече зная,
с охлювчета щом играя,
да се щурат със рогца,
ще ги пускам ей така.
После тихо ще ги пазя
някой лош да не ги сгази,
за да се завърнат здрави
у дома си... Тъй се прави!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
