Не ща да вярвам, че ще ме обичаш вечно,
аз искам днес да съм желана.
Тъй както има луда мимолетност,
опожарявай наш`та - постоянна.
Ако вярвам, че ще ме обичаш вечно,
трябва цял живот да чакам, и чак когато
остарея - да се чудя как ли съм живяла?
Обичана до вечност - или всяка нощ
целувана, желана.
Нека всяка нощ ми бъде еднократна,
но с тебе само я изгарям,
и когато някой ден съм уморена от забежки
(с тебе), да решим да сме за постоянно двама.
Тогава - запленена от страстното ни вчера,
за утре ще посмисля със усмивка,
мимолетност на живот, изпълнен с обич,
вечна вярност, изживяна...
© Мартина Кирилова Всички права запазени