Мина
/към Яворов/
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи
рисуват кехлибарени картини.
От твоите очи
спокойствие се лее на талази
и музика звучи
от жълтите лениви водопади
на твоите очи.
И чисто е лицето ти красиво -
лице на младенец.
Напуканите устни ти отиват,
а златният венец
в сияние разпръсква тъмнината.
Лекуват болката и самотата
зелените лъчи
на твоите очи.
Защо тогава си отивам?
28.10.1989
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
