Jun 21, 2018, 9:34 AM
Мина
/към Яворов/
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи
рисуват кехлибарени картини.
От твоите очи
спокойствие се лее на талази
и музика звучи
от жълтите лениви водопади
на твоите очи.
И чисто е лицето ти красиво -
лице на младенец.
Напуканите устни ти отиват,
а златният венец
в сияние разпръсква тъмнината.
Лекуват болката и самотата
зелените лъчи
на твоите очи.
Защо тогава си отивам?
28.10.1989
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Иване.
-
Харесва ми много! Яворов ми е любим поет и на мене! Поздравления, Мария!
-
Предишното заглавие на стихотворението, с което е публикувано в книгата ми, беше "Страх". Като се има предвид съдбата на Лора, за страх си е било. 😁 Благодаря
-
Добър въпрос
-
И на мен това стихотворение ми е едно от любимите. Благодаря, Kalinka malinka!
-
В друг свят и друго измерение...Благодаря за удоволствието!
-
Благодаря, Ели.
-
Много нежен стих! Музика звучи...! Поздрави!
-
Благодаря, Меги, Пепи.
-
Браво, Мария! Много, много е красиво!
-
Интересна и напевна постройка и запомнящо се съдържание, хареса ми!
-
Благодаря, Ани.
-
С Райна!
-
Благодаря, Надя. Благодаря също и на прибралите в "Любими".
-
Браво, Мария! Яворов е любимия ми поет.
-
Благодаря, Райна. Холивуд е загубил вече гениалния си папагал в мое лице. Усмивка.
-
Мария!, уникално е...ще се връщам тук много пъти - по меланхолия, напевност и святост толкова си се доближила до Яворовото излъчване, че не приличаш на себе си! Браво ...голямо браво!
-
Благодаря и за "Любими".
-
Благодаря, Влади, Петя.
-
Много красиво...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
