/към Яворов/
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи
рисуват кехлибарени картини.
От твоите очи
спокойствие се лее на талази
и музика звучи
от жълтите лениви водопади
на твоите очи.
И чисто е лицето ти красиво -
лице на младенец.
Напуканите устни ти отиват,
а златният венец
в сияние разпръсква тъмнината.
Лекуват болката и самотата
зелените лъчи
на твоите очи.
Защо тогава си отивам?
28.10.1989
© Мария Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
