nakonakov (Нако Наков) nakonakov (Нако Наков)
36
22.07.2018 г., 12:25

Минаха десет години

991 1 4

На вълните на любовта

круши моята душа! Бури

и урагани връхлетяха

живота мой - по житейските

пътеки носех кръста свой!

Скръб и самота прекършиха

моите криле - в мрака

сълза на дете!... Аз съм

капитан на звезден кораб-

плавам отвъд сини хоризонти

и далечни земи! Аз знам -

кове съдбата за мен

случайности сладки и светли!

Сам мъж съм аз - изкачващ

върхове!- отвъд усмивките

фалшиви! И дойде време,

когато Слънцето изгря

в моята душа да отпътува

кораба мой, по чисти

вълни, към нови, сяйни висоти!

Аз знам!... Аз знам, защо!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нако Наков Всички права запазени

Човек никога не трябва да се предава,

каквито и трудности и неволи да го

сполетят! Най- великото оръжие,

което човек може да притежава-

вярата в самия себе си!...

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0