Минаха десет години
На вълните на любовта
круши моята душа! Бури
и урагани връхлетяха
живота мой - по житейските
пътеки носех кръста свой!
Скръб и самота прекършиха
моите криле - в мрака
сълза на дете!... Аз съм
капитан на звезден кораб-
плавам отвъд сини хоризонти
и далечни земи! Аз знам -
кове съдбата за мен
случайности сладки и светли!
Сам мъж съм аз - изкачващ
върхове!- отвъд усмивките
фалшиви! И дойде време,
когато Слънцето изгря
в моята душа да отпътува
кораба мой, по чисти
вълни, към нови, сяйни висоти!
Аз знам!... Аз знам, защо!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нако Наков Все права защищены
