Jul 22, 2018, 12:25 PM

Минаха десет години

  Poetry » Other
992 1 4

На вълните на любовта

круши моята душа! Бури

и урагани връхлетяха

живота мой - по житейските

пътеки носех кръста свой!

Скръб и самота прекършиха

моите криле - в мрака

сълза на дете!... Аз съм

капитан на звезден кораб-

плавам отвъд сини хоризонти

и далечни земи! Аз знам -

кове съдбата за мен

случайности сладки и светли!

Сам мъж съм аз - изкачващ

върхове!- отвъд усмивките

фалшиви! И дойде време,

когато Слънцето изгря

в моята душа да отпътува

кораба мой, по чисти

вълни, към нови, сяйни висоти!

Аз знам!... Аз знам, защо!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нако Наков All rights reserved.

Човек никога не трябва да се предава,

каквито и трудности и неволи да го

сполетят! Най- великото оръжие,

което човек може да притежава-

вярата в самия себе си!...

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...