Минало
Разбрах, че те обичам,
но беше вече късно,
Струваше ли си след теб да тичам,
щом ти реши да ми направиш мръсно...
Тя ли е твоята нова "miss"?
Тя ли е новоизпълненият ти каприз?
Тя ли е тая, дето нощем идва в съня ти?
Тя ли е тая, дето превзема деня ти?
Какво стана с думите, които ми редеше?
Нима истината толкова много болеше?
Нима аз трябваше да страдам?
И в бездната на любовта си да пропадам?
Но ти сега си там, далеч от мен...
В този зимен ден студен...
И сигурно си мислиш, че всичко бе игра
и че ще изгасне в мен любовната искра...
Търся смисъл в дните си сиви
и се връщам в спомени красиви,
че миговете с теб бяха всичко свято,
че беше много яко с момченце като злато...
Но чак сега очите ми прогледнаха за суровата истина,
чак сега разбрах цената на любовта, която изстина...
Нима с мене си убивал време?!
Нима бях в живота ти бреме?!
Нещо не уцели човека,
бон шанс, моряко, в морето търси утеха!
Наранената съм пак аз,
бавно угасвам час след час.
Беше ти за мене нещо истинско, прекрасно,
помня как под луната се гледахме страстно.
Помня и сълзите, които пролях, нека ти е ясно.
Тъпо копеле нещастно,
върви при нея щом така си щастлив,
щом светът ти изглежда по-красив.
Нека, намери късмета си с нея,
дори с болка в очите да милея!
***
Това са последните редове, които посветих на едно кретенче. Надявам се да ви хареса - не е кой знае какво, но все пак... ;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шматкъ Всички права запазени
