nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 485
7.12.2012 г., 19:49 ч.

Минало 

  Поезия » Любовна
805 1 4

Всеки път когато съм самотна,

от миналото спомени отключвам.

За мене е присъда доживотна –

себе си във него да заключвам.

 

Щом настоящето за мен е празно,

а бъдещето твърде неизвестно.

Тогава миналото ми показва,

че има за какво да го харесвам!

 

Без него нямаше да знам коя съм,

а нямаше и спомени да имам!

И щях ли от любов така да гасна

и да усещам лято посред зима?

 

Към него винаги ще се завръщам,

за да възкръсвам и отново да умирам.

И любовта във него да прегръщам,

щом в настоящето не я намирам!

© Надя Уорендър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??