27.02.2007 г., 5:41

Минало

1K 0 1
Писна ми да вярвам в пробити хвърчила.
Писна ми да слушам за яките неща.
Писна ми да търся истина в това,
кето обещавате, а после е лъжа.
Писна ми да търся усмивки във дъжда.
Писна ми да слушам нежни имена.
Писна ми да вярвам, че има същества,
които те обичат дори и след това.
Писна ми да почва всичко с песента,
която зазвучава, а после е тъга.
Писна ми да чукам на следваща врата,
когато се наситят и свършат във меда.
Писна ми да страдам от лъжещи слова,
които проглушават в началото света.
Писна ми да чакам да търся вечността,
когато тя отлита и минало съм пак.

05.04.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...