Feb 27, 2007, 5:41 AM

Минало

  Poetry
1K 0 1
Писна ми да вярвам в пробити хвърчила.
Писна ми да слушам за яките неща.
Писна ми да търся истина в това,
кето обещавате, а после е лъжа.
Писна ми да търся усмивки във дъжда.
Писна ми да слушам нежни имена.
Писна ми да вярвам, че има същества,
които те обичат дори и след това.
Писна ми да почва всичко с песента,
която зазвучава, а после е тъга.
Писна ми да чукам на следваща врата,
когато се наситят и свършат във меда.
Писна ми да страдам от лъжещи слова,
които проглушават в началото света.
Писна ми да чакам да търся вечността,
когато тя отлита и минало съм пак.

05.04.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...