22.08.2006 г., 16:19

Минало

1K 0 5

Броя всеки следващ миг без теб...

Мигът стана час,а след това и ден,

А после още един...

Още помня последният ни ден...

Още помня как си тръгна

Без да кажеш дори дума

А беше различно преди...

Мигове пълни с толкова смях...

И всичко за един миг

Се превърна в прах.

Сякаш никога не те е имало...

Превърна се в кошмарно минало,

Което винаги ще помня,

Което вечно ще е част от моята душа,

Което дори хилядите сълзи

Не ще превърнат в мираж.

А дали и ти ще пазиш

Спомена за мен,

Толкова ревниво както аз за теб?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...