22 авг. 2006 г., 16:19

Минало

1K 0 5

Броя всеки следващ миг без теб...

Мигът стана час,а след това и ден,

А после още един...

Още помня последният ни ден...

Още помня как си тръгна

Без да кажеш дори дума

А беше различно преди...

Мигове пълни с толкова смях...

И всичко за един миг

Се превърна в прах.

Сякаш никога не те е имало...

Превърна се в кошмарно минало,

Което винаги ще помня,

Което вечно ще е част от моята душа,

Което дори хилядите сълзи

Не ще превърнат в мираж.

А дали и ти ще пазиш

Спомена за мен,

Толкова ревниво както аз за теб?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...