22 авг. 2006 г., 16:19

Минало

1K 0 5

Броя всеки следващ миг без теб...

Мигът стана час,а след това и ден,

А после още един...

Още помня последният ни ден...

Още помня как си тръгна

Без да кажеш дори дума

А беше различно преди...

Мигове пълни с толкова смях...

И всичко за един миг

Се превърна в прах.

Сякаш никога не те е имало...

Превърна се в кошмарно минало,

Което винаги ще помня,

Което вечно ще е част от моята душа,

Което дори хилядите сълзи

Не ще превърнат в мираж.

А дали и ти ще пазиш

Спомена за мен,

Толкова ревниво както аз за теб?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...