21.02.2013 г., 18:01

Минало...

900 1 0

Гледам снимки и се връщам назад,
търся те както в миналото пак.
Отчаяна надежда, грохот, а после самота.
Така те търсех аз преди, така те търся и сега.

Не те наричам чужд, защото ти не си,
наричам те обичан, какъвто и да си.
Не се срамувам от спомените с тебе,
това си беше нашто време.

Не крия болката от теб понякога,
не крия сълзите в нощта.
Не крия, че обичах те някога,
не крия, че ти си моята мечта.

Не се страхувам от действията твои,
не се страхувам от обидните думи безброй.
Не се страхувам сама да вървя,
свободата понякога е самота.

Не мисли, че те забравих,
не мисли, че мечтите си оставих.
Не мисли, че дълго аз не тлях,
не мисли - повярвай, аз живях.

В спомените помня как усмихвам се като дете,
когато видя твоето лице.
Под слънчеви лъчи държим се за ръце,
а моето бие с ритъма на твоето сърце.

Не помня думите ти тежки,
отдавна простих ти всички грешки.
Не помня кога се случи всичко това,
помня само, че започна като невинна детска игра.

Момиченцето малко се влюби 
и розовия си свят изгуби.
Пораснах аз, а с мен и ти,
създаде своите мечти.

От болка аз понякога горях,
а после от щастие летях.
Не спирах да чувствам, да обичам,
не спирах да ти вярвам, да се вричам.

Надявах се. Горях. Творях.
Молех се. Пълзях и ставах.
Плаках. Смях се и Живях.
Помнех. Вярвах. Продължавах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Велева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...