Feb 21, 2013, 6:01 PM

Минало...

  Poetry » Love
902 1 0

Гледам снимки и се връщам назад,
търся те както в миналото пак.
Отчаяна надежда, грохот, а после самота.
Така те търсех аз преди, така те търся и сега.

Не те наричам чужд, защото ти не си,
наричам те обичан, какъвто и да си.
Не се срамувам от спомените с тебе,
това си беше нашто време.

Не крия болката от теб понякога,
не крия сълзите в нощта.
Не крия, че обичах те някога,
не крия, че ти си моята мечта.

Не се страхувам от действията твои,
не се страхувам от обидните думи безброй.
Не се страхувам сама да вървя,
свободата понякога е самота.

Не мисли, че те забравих,
не мисли, че мечтите си оставих.
Не мисли, че дълго аз не тлях,
не мисли - повярвай, аз живях.

В спомените помня как усмихвам се като дете,
когато видя твоето лице.
Под слънчеви лъчи държим се за ръце,
а моето бие с ритъма на твоето сърце.

Не помня думите ти тежки,
отдавна простих ти всички грешки.
Не помня кога се случи всичко това,
помня само, че започна като невинна детска игра.

Момиченцето малко се влюби 
и розовия си свят изгуби.
Пораснах аз, а с мен и ти,
създаде своите мечти.

От болка аз понякога горях,
а после от щастие летях.
Не спирах да чувствам, да обичам,
не спирах да ти вярвам, да се вричам.

Надявах се. Горях. Творях.
Молех се. Пълзях и ставах.
Плаках. Смях се и Живях.
Помнех. Вярвах. Продължавах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Велева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...