diesto (Данаил Антонов)
1039 617
17.09.2018 г., 12:26 ч.

Минало 

  Поезия » Любовна
592 10 7

Забравихме си чашите на масата.

Бутилка, полупразна. Пепелник, 

препълнен с връх от нервни фасове

и няколко салфетки със сълзи. 

Последен ще остане този пламък –

догарящите свещи в тишината. 

Студено ми е вече. Сякаш камък, 

залости любовта ни пред вратата. 

И всичко в този миг ще си отиде. 

Светът ще се завърне тъжно-сив. 

Ти никога не би се извинила. 

Аз никога със теб не бях щастлив. 

Убихме се преди да сме се раждали –

един във друг оставихме тъга. 

Аз стихове ти писах. Много важно!... 

В поезия умира 

любовта... 

Защото и след тебе се затичах. 

А ти не се обърна. Не почака. 

Обичах те. Ужасно те обичах! 

Но минало. Почти до настояще... 

Забравихме дори да се сбогуваме. 

Надежда ли? Не мисля. Тъй е писано. 

Допивам си. А после ще те псувам. 

И пак ще те обичам. Но по листите...

 

Danny Diester 

07.08.2018

Toronto, Ontario, Ca.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??