Минало
Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък –
догарящите свещи в тишината.
Студено ми е вече. Сякаш камък,
залости любовта ни пред вратата.
И всичко в този миг ще си отиде.
Светът ще се завърне тъжно-сив.
Ти никога не би се извинила.
Аз никога със теб не бях щастлив.
Убихме се преди да сме се раждали –
един във друг оставихме тъга.
Аз стихове ти писах. Много важно!...
В поезия умира
любовта...
Защото и след тебе се затичах.
А ти не се обърна. Не почака.
Обичах те. Ужасно те обичах!
Но минало. Почти до настояще...
Забравихме дори да се сбогуваме.
Надежда ли? Не мисля. Тъй е писано.
Допивам си. А после ще те псувам.
И пак ще те обичам. Но по листите...
Danny Diester
07.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
