Минало-свършено
Ти страст си
и смърт, и живот си,
и болка, и хищник ревящ,
когато жадувах плътта си
да късам за теб -
сляпа бях...
Слабост, его и болка
е всичко, в което си ти,
когато те виждам, не мога
да бъда със себе си в мир.
Пусни ме, не идвай да палиш
във мен всичко хищно и в кръв
да влизаш в ума, да ме газиш,
душата ми грее за друг...
Не искам в пулсираща сладост
да тръпна и лазя със теб,
пусни ме,
в сърцето ми влезе
със истина свята човек...
Със него събуждам се сутрин,
със него прегръщам света
и просто недей да се чудиш,
във мен Е, върви си, избрах!
И моето Аз, дето искаш,
да сграбчиш и твое да Е,
сля се със него във вечност,
няма "аз" в Любов НИЕ СМЕ!
Аз не съществувам, това, което харесваше и искаше, е минало-свършено - няма го, мъртва съм в тази форма на съществуване, която желаеш.
Родих се отново, чрез него и в него и ГО ОБИЧАМ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
