Минават годините
Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.
В четир'сетте, когато бяхме,
във старостта на младостта,
трупахме полекичка умения,
лавирахме усилено в живота.
Сега във младостта на старостта,
кога годините със петдесет започват,
улегнали спокойни, трезви,
следим за кораба, да не криви.
Тъй времето минава неусетно,
телата ни от млади стават стари.
Душите ни дали ще остареят,
с делата си ще отредим!
Любов и добрини раздаваш ли,
във този свят от зло владян,
с душа все млада си оставаш.
Щастлив във всеки божи ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
