Минават годините

Mar 6, 2021, 4:27 PM

Poetry » Phylosophy

428 0 2

Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.

В четир'сетте, когато бяхме,
във старостта на младостта,
трупахме полекичка умения,
лавирахме усилено в живота.

Сега във младостта на старостта,
кога годините със петдесет започват,
улегнали спокойни, трезви,
следим за кораба, да не криви.

Тъй времето минава неусетно,
телата ни от млади стават стари.
Душите ни дали ще остареят,
с делата си ще отредим!

Любов и добрини раздаваш ли,
във този свят от зло владян,
с душа все млада си оставаш.
Щастлив във всеки божи ден!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

МинкоАндонов (Минко Андонов)

2021-03-07T12:27:01+02:00

Така е, Роси, но някои и на 7 и на 70 са си същите луди глави 🙂
РосиДимова (Росица Димова)

2021-03-06T20:11:34+02:00

улегнали спокойни, трезви,
следим за кораба, да не криви.
Искаме да плаваме в спокойни води. Хареса ми!