BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
18.10.2016 г., 15:10 ч.

Миниатюра 

  Поезия » Друга
638 0 2

Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх

свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?

Лъч, увесен над безкрая,
не ще ли да възвърнеш пак
с дъха си пламъка на тая
свещ под стъклен похлупак?

Поръсена със скреж навръх,
тя кротко чака твоя дар –
от свещ, заключена без дъх,
подир да сътвориш пожар.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??