Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая,
не ще ли да възвърнеш пак
с дъха си пламъка на тая
свещ под стъклен похлупак?
Поръсена със скреж навръх,
тя кротко чака твоя дар –
от свещ, заключена без дъх,
подир да сътвориш пожар.
© Александър Всички права запазени