Миниатюра

Oct 18, 2016, 3:10 PM

Poetry » Other

702 0 2

Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая,
не ще ли да възвърнеш пак
с дъха си пламъка на тая
свещ под стъклен похлупак?
Поръсена със скреж навръх,
тя кротко чака твоя дар –
от свещ, заключена без дъх,
подир да сътвориш пожар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Миниатюра

Want to read more?

Random works