Ти си нещото, което

мен от всичко ме спасява.

Ти си този, към когото

аз ръцете си протягам.

Ти си моята усмивка,

ти си моята тревога,

ти си всичко, без което

аз не мога.

Аз не мога!

***

Дълбоко във очите ти потъвам,

душата ми душата ти целува

и с болка аз от тебе се откъсвам

да те запомня как си тръгваш.

Не те обсебвам. Не, не те обсебвам.

Недей да се страхуваш от това.

Но част от теб във себе си ще взема, 

за да не бъда никога сама.

***

Като силна и мътна река

ме повлече...

Защото може би

не съм ти нужна вече...

Къде от самотата 

да избягам?

Самотната любов

къде да дяна?

***

Лъх на вятър 

в клоните дървесни

се понесе.

После се приплъзна

надалеч...

Стихна вече.

В тази тъжна 

вечер

аз оставам будна.

И сама...

А надеждата ми

цялата умря.