14 mar 2012, 23:22

Миниатюри

722 0 1

Ти си нещото, което

мен от всичко ме спасява.

Ти си този, към когото

аз ръцете си протягам.

Ти си моята усмивка,

ти си моята тревога,

ти си всичко, без което

аз не мога.

Аз не мога!

 

***

 

Дълбоко във очите ти потъвам,

душата ми душата ти целува

и с болка аз от тебе се откъсвам

да те запомня как си тръгваш.

 

Не те обсебвам. Не, не те обсебвам.

Недей да се страхуваш от това.

Но част от теб във себе си ще взема, 

за да не бъда никога сама.

 

***

 

Като силна и мътна река

ме повлече...

Защото може би

не съм ти нужна вече...

Къде от самотата 

да избягам?

Самотната любов

къде да дяна?

 

***

 

Лъх на вятър 

в клоните дървесни

се понесе.

После се приплъзна

надалеч...

Стихна вече.

В тази тъжна 

вечер

аз оставам будна.

И сама...

А надеждата ми

цялата умря. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Дълбоко във очите ти потъвам,
    душата ми душата ти целува... "

    !!!

    Много хубаво пишеш, благодаря ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...