14 мар. 2012 г., 23:22

Миниатюри

723 0 1

Ти си нещото, което

мен от всичко ме спасява.

Ти си този, към когото

аз ръцете си протягам.

Ти си моята усмивка,

ти си моята тревога,

ти си всичко, без което

аз не мога.

Аз не мога!

 

***

 

Дълбоко във очите ти потъвам,

душата ми душата ти целува

и с болка аз от тебе се откъсвам

да те запомня как си тръгваш.

 

Не те обсебвам. Не, не те обсебвам.

Недей да се страхуваш от това.

Но част от теб във себе си ще взема, 

за да не бъда никога сама.

 

***

 

Като силна и мътна река

ме повлече...

Защото може би

не съм ти нужна вече...

Къде от самотата 

да избягам?

Самотната любов

къде да дяна?

 

***

 

Лъх на вятър 

в клоните дървесни

се понесе.

После се приплъзна

надалеч...

Стихна вече.

В тази тъжна 

вечер

аз оставам будна.

И сама...

А надеждата ми

цялата умря. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Дълбоко във очите ти потъвам,
    душата ми душата ти целува... "

    !!!

    Много хубаво пишеш, благодаря ти!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...