Миниатюри
* * *
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен
и вълната, тази що към мене плисна,
знам, ще е за нея сетният ù ден.
Зная, пак ще трепвам при твоето име.
Ще пристигнеш в някой неочакван ден,
но сега извиквам:”Моля те, спаси ме!
По-добре да духа вятърът студен.”
* * *
Любов ли е или пък лудост?
Кой може днес да разгадай?
Сърцата се разтварят с радост
преди да дойде месец май.
Но кой кажете ми последно,
пред мене ще опровергай,
че любовта е нещо редно
щом глупав прави те накрай?
* * *
Аз две ръце прострях към тебе с вяра,
за да ги поемеш и ме утешиш.
Обич търсих само, но намерих пара.
Сега погледни ме - хубаво ме виж!
* * *
Виж вятърът далече гони листи
и облаците пръска с рамена,
и времето пътека уж разчисти,
а грабна ми поредната вълна.
За полет пак крилата си разтворих.
Ще те догоня, с теб ще полетя,
и с порив луд пространството разпорих
и яхнах с вяра сетната мечта.
© Стойна Димова Всички права запазени