Минирах сърцето за теб
Тихо пристъпвай на пръсти, полека,
защото минирах сърцето за теб.
Да откриеш, поиска, към него пътека,
но с устни е нужно да стопиш онзи лед,
който от дни го обгръщаше бавно
и с воал бе обвил - скрежен, студен...
Ръце щом протегнеш, горещите, ето -
капчук ще запее от него, аз знам.
От сЪлзите, може би, толкова чисти,
ще се роди чувството с име Любов.
С много нежност и с устни попий ги
и открий за мен свят - искрен и нов.
С твойте очи щом аз го погледна,
ще докосна трепет и мисли за мен,
какво ме вълнува...Мъничко ми е нужно-
един поглед, от пламъка буен роден,
с усмивките ми той да се усмихва
и да заплаче даже с моите сълзи,
а аз в прегръдките му да притихна
и заедно да бъдем в идващите дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
