17.03.2017 г., 21:23

Минирано време

634 0 0

По минни полета се движи света,

пробягва набързо с уплашени крачки,

отгоре му стъпва желязна пета,

в поход брутално тя гази и мачка!

 

Мините са барутни цветя,

цветята фатално цъфтят и изтребват,

сянка на черна кола долетя

със кървави рози, които погребват.

 

Плачат във рани тревите,

свели стъбла пожълтели,

плачат надежди превити

в барутен букет обгорели.

 

Светът пълзи със газова маска,

захлупен във дим до паднал шрапнел,

в небето отлитащо ято на ласки,

гони далечният зов на орел!

 

Смехът отдавна е замръзнал

до буците полепнал страх,

мигът на радост е завързан,

на колене мечтите гледат своя крах . . .

 

Минни гердани полетата кичат,

стоманен синджир на черни закони,

но силата свършва, секунди изтичат,

оловни печати секундите ронят!

 

Черна кутия капака отваря,

отвътре се сипе сивият прах,

робското млъкнало време прегаря,

отсреща крилете с милиони шумят,

орлите се спускат със орлов размах!

 

гр. София, 26.01.2017г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...