Минирано време

По минни полета се движи света,

пробягва набързо с уплашени крачки,

отгоре му стъпва желязна пета,

в поход брутално тя гази и мачка!

Мините са барутни цветя,

цветята фатално цъфтят и изтребват,

сянка на черна кола долетя

със кървави рози, които погребват.

Плачат във рани тревите,

свели стъбла пожълтели,

плачат надежди превити

в барутен букет обгорели.

Светът пълзи със газова маска,

захлупен във дим до паднал шрапнел,

в небето отлитащо ято на ласки,

гони далечният зов на орел!

Смехът отдавна е замръзнал

до буците полепнал страх,

мигът на радост е завързан,

на колене мечтите гледат своя крах . . .

Минни гердани полетата кичат,

стоманен синджир на черни закони,

но силата свършва, секунди изтичат,

оловни печати секундите ронят!

Черна кутия капака отваря,

отвътре се сипе сивият прах,

робското млъкнало време прегаря,

отсреща крилете с милиони шумят,

орлите се спускат със орлов размах!

гр. София, 26.01.2017г.