Минута огорчение
Минута огорчение
Бездънна яма ми е болката,
Сълзите ми – безкраен океан.
Тях прибрах след обиколката,
Уморена от любовния роман.
Но ръцете ми безумно пак копнеят
В твоите нежно да се преплетат.
Спомените все за теб милеят,
В очите ти какво ще разчетат...
Различна бях ли аз за тебе,
Или поредната жена?
Аз знам какво бе ти за мене,
Но ти не помниш мойте имена...
Сигурно отдавна върху мен изливаш
Думи леки на шега.
Но внимавай как жестоко се присмиваш –
Клоунът често плаче през нощта.
И утре ще те искам – моя Слабост,
(мое страшно Огорчение!).
Дали ще носиш полудяла радост,
Примесена със мъничко презрение?...
Ще се мъча грешна докато във мен утихне
И последната изгаряща сълза.
После в свойта самота ще стихне
Тръпката...наравно с ЛЮБОВТА....
Благодарности на моята приятелка Маги Пенева, че ми държи ръката, когато някой мъж я пуска. Приеми нестихващата ми обич.... :)
14.12.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© l.panterrra Всички права запазени
