17.01.2017 г., 16:11

Мираж

1.1K 1 0

 

Глава пред трудности не скланям!

Пред невъзможности се извисявам.

По мъжки втурвам се в борбите,

дерзая, обичам, горя заради мечтите.

 

Душата ми бунтар е,

но сърцето ми - клошар.

 

Единият надежди безумни ражда,

поднася ги като на човек в жажда.

Моли се, крещи и вика,

че таз борба е тъй велика.

Другият, горкият, радва се и пърха

как този път той живота ще обърка.

Но криви ще му излезнат сметките,

само миражи са му туй пред очите!

 

16.01.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлджан Джебирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...