Jan 17, 2017, 4:11 PM

Мираж

  Poetry
1.1K 1 0

 

Глава пред трудности не скланям!

Пред невъзможности се извисявам.

По мъжки втурвам се в борбите,

дерзая, обичам, горя заради мечтите.

 

Душата ми бунтар е,

но сърцето ми - клошар.

 

Единият надежди безумни ражда,

поднася ги като на човек в жажда.

Моли се, крещи и вика,

че таз борба е тъй велика.

Другият, горкият, радва се и пърха

как този път той живота ще обърка.

Но криви ще му излезнат сметките,

само миражи са му туй пред очите!

 

16.01.2017г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлджан Джебирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...