Мираж
Някой ден на върха на Олимп
ще те видя, застанала в бяло.
Ще блести над главата ти нимб
и ще бъдеш с божествено тяло.
Аз ще бъда във ниското, цял
в мръсни дрипи и с длани немити.
По лицето размазана кал
ще тече. Ще се срещнат очите.
И тогава ще тръгнеш към мен.
Аз към тебе ще тръгна нагоре.
И ще стана по-чист в този ден.
Върху тебе ще легне умора.
Всяка стъпка студената кал
от лицето ми мрачно ще свлича.
Твоят образ, божествено бял,
все по-ясно на мен ще прилича.
Но когато на голия връх
аз застана сред лед и звезди
и погледна, останал без дъх,
там, надолу по твоите следи,
ще открия, че пак ни разделят
голи чуки - етаж след етаж,
че отново сред чужди предели
пак съм сам и че ти си мираж.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ани, винаги се радвам на срещите с теб!
Благодаря, Нина!
Радвам се, че прочетохте и коментирахте! -
Достигането до върха, неминуемо поражда в един момент носталгия по това което е било преди да го стигне, както и обратното. Няма пълна удвоволетвореност или е кратка и всичко си има цена, която ни прави различни... Бялото и тъмното не могат да се смесят и да останат същите.
Поздрав за този изключително стойностен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Продължавам да те чета и като нищо да се окажа пристрастена.